Oбразност

[Akaша]

Прокарвам пръсти през косите ти...
усещаш ли студенината процеждаща се през мойте ръце
бих желала да изпълня мечтите си
без някой да разбие това малко черно сърце...

Гордея ли се с моята безчувственост
с буцата лед обковала празната душа
нужна ли ми е тази образно казано - изкувственост
да бъда просто кукла... сама
в тази действителност... жалка и празна
просто една марионетка... водена от някой... възраждайки се от пръстта...

Питаш се къде е изчезнала онази усмивка
и къде е цветът във моите очи
вечер когато заспивам... мрака е мойта завивка,
а лицето ми сляло се е страха и горчи...

Защо ми е тази смешна ехидност,
тази проста и глупава злоба
изчезва всичко... просто безобидност
облива ме прилив на болка нова...

Когато ме гледаш... съзираш ли мрака
и виждаш ли цялата тази образност празна... тази тъга
и онази гарга... затваря си клепача
гаргата - олицетворението на пустата душа...

Плътта ми гние... гине бавно
и спират ударите на моето  сърце
всичко е относително и странно,
сякаш от стъкло е изваяно моето лице...

В очите ми изгрява мрачната усмивка на смъртта
преплетена с студенина и вледеняваща тъга...
и заключена във мрачна тъмница... бледнее моята душа,
а костите  чезнат във пръстта...

Сълзите ми отекват в едно безмълвие
обаче няма никакво милосърдие
простота изпълваща света ми с мелахолия
просто поредната мрачна симфония...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Напълно в твой стил! :) Все повече го развиваш, обогатявайки изразните средства и нюансите на черното... Поздравления! Пази все така себе си в стиховете! :)

[vesselin]

Акаша! Акаша!
Скандирам като фен.