Прашинки в очите ми гнезда си свиват...
И сгушват се нежно, но причиняват ми болка...
Сълзите задържам, за да не разваля им постелите...
Но да ги възпирам задълго... няма да мога...
Звуци на арфа слухът ми ласкаят...
И молят за приют при него да спрат...
Но ушите ранени са и тишина се разтваря...
Ще ги предам, а не искам... Но как да ги задържа...
Вълни на надежда сърцето изпълват...
За миг се задържат и отвяват се надалече...
Стоновете техни кънтят в мен безмълвно...
Молбите разкъсват ме... Да ги имам аз вечно...
Образи хиляди на твоята личност...
Появяват се, чезнат и пронизват плътта ми...
Плашат и гонят... Мразят прашинките...
Водопад от капки бушува в кръвта ми...
Надеждите раздират ме за моята немощ...
А аз ги желая, но няма пролука...
И в мен остава само любовта ти небрежна...
Отминала тежко след първа целувка...
