Добродушният титан...

[{dulgokoska}]

Фар, осветяващ чуждия път...
Издига се нависоко...сред самотна скала...
Титан, съблюдаващ от трона света...
Обсипва с лъчи пътя към дома...

Островърх се издига сред студ и прохлада...
Плътта му понася немалко бичуване...
От разярени до крайност маси и хали...
Стонът мъртвешки едва се дочува...

Покровител на пътника, сам сред водата...
Циклопът събира пътеки различни...
Екипажът сплотен е... но щом стигне земята...
Всеки потегля на посоки различни...

Само Богът остава на своето място...
И чака за следния кораб объркан...
Властта му е тежка, коварна задача...
Която той няма право да сбърка...

Небето над него завива го в мрак...
И посипва раменето му с искрящи звездици...
Въздиша пак тихо преданият маяк...
И подслон предлага на уморените птици...

Постеля им пази с трохички събрани...
От ветровете, които галят го всякога...
Благороден титан... Самотен маяк...
Пътят към дома той показва на странника...