Дванадесет часа

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Часовникът дванадесет часа
простена от стената меланхолно.
и ето ме: в средата на деня
безсмислено живея, монотонно...

Търкалят се минути без товар,
без нещичко, което да оставиш,
та някога, поставен на кантар,
живота си със тях да оправдаеш...

Не знам защо се будя сутринта,
защо живея, дишам и се губя...
Аз тлея в мойта малка празнота,
притискаща сърцето ми до лудост!...

Не зная как изобщо още спя,
кое ми дава право да живея,
да бъда днес бурмичка от света,
във който само храня се, но не вирея...

Да бих могла, отказах този шанс,
отрекла се от себе и живота
и дала бих го някому в аванс -
поне да бъде в полза, но не мога...

И ето го - дванадаесет часа -
простенвам меланхолно от стената.
И ето ме - в средата на деня -
ненужно моето сърце тиктака...

[angel4e_f]

браво!!!както всичко друго-невероятно!!!

[Arinna]

Прекрасно е, Дяволче...  [a taka] [cvetee] Малко е меланхолично и наистина докосва човека. Поздравления.  [inlovee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [frozen] Благодаря ви, момичета! Понякога на човек му спира часовника...

[repi-s-lychec]

Това ме вдъхновява за началото на нова игра, в която всеки ще описва в стихче случващото му се в дадения час или ден. Какво ще кажете?

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Вече има такава подобна тема - "Улови момента". Мисля, че ще се повтори. :)

[Arinna]

[frozen] Благодаря ви, момичета! Понякога на човек му спира часовника...

Де да беше по - често само...  :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

[think] Хубаво е по-често да пишеш стихове, но самата причина - "часовника" - не е особено радостна в повечето случаи... Е, поне при мен.