Автор Тема: Миг преди да се забравя  (Прочетена 597 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Миг преди да се забравя
« -: Юни 10, 2006, 17:39:53 pm »
По тръните в душата ми
ще разцъфтят ли рози,
или са само мъртвите скелети
на диви капини?
Искам с нежността си да ги полея,
но наранявам пръстите си.
Боли ме.
Няма да се предам,
няма злото отново да тържествува.
Дори да кървя, дори да се гърча и плача -
такава съм. Има ме.Съществувам.
С бледата си кожа ще облека небето,
тъжните му птици ще целувам и галя,
докато се смилят и ми върнат крилата,
онези, перушинено леки израстъци,
намиращи се някъде зад сърцето...
Помня че
по рождение ги имах ,
но какво съм направила с тях...?!
Не зная.
Виновна съм, че не знам как се оцелява.
Виновна съм, че този свят
оловно- леден ме отвращава.
И се загръщам в откраднато-изпросени
красиви думи...Загръщам се
като в накъсани от вятъра парцали.
Само две от тях могат да стопят ледовете.
Само две могат да ме върнат на пътя към рая.
Миг преди да се срутят стените на храма,
донеси ми сърцето си -то е моята икона.
Коленичила в средата на нищото,
ще се изправя ,
през въглените нестинарски
ще го пренеса.
Себе си ще забравя.










,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.