Сипи и на мен едно!

[Gentiana]

Чашата ти е препълнена, Тъга.
Защо продължаваш още да си сипваш?
Вземаш елексира - най-доброто от моята душа.
Висок е градусът му, не трябва с това да свикваш.
Колко безсънни нощи си пила моя свят,
напивайки се безпаметно, до козирката...
После си ме пяла в несвързани песни. Болка. Глад
за малко нежност. Драма чисто човешка непризната.
След тежко пиянство сънят не носи покой.
Събуждаш се парцалено изтерзан. Цепи те главата.
Какво си правил цяла нощ се питаш и защо той-
образът в огледалото ти е на непозната...
Продължаваш и не ме слушаш, Тъга.
Самоубийствено е това, а ти нехаеш.
Но пък днес ми се иска да плюя на разума.
Сипи  и на мен едно... Другото си го знаеш.