Автор Тема: Аромат на кафе  (Прочетена 1398 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Аромат на кафе
« -: Октомври 15, 2005, 14:09:58 pm »
Черно кафе...
Душата ми е
къдрокосо негърче,
което яде банани
на плажа на времето.
В очите му плуват
тропически риби
в лагуната от спомени.
Черно кафе...
Събувам обувките
на чувствата.
Късно...Вече мазол
ми направиха-
кървяща,
малка люспа.
В раковината
на отминало лято
шуми морето
на любовта ни
и залива...,
залива...,
залива очите ти.
Смеят се
коралови устни -
вятърът се шегува.
Шепа пясък вали
над съня ми
и ухае на черно кафе.







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

MoOnLiT

  • Гост
Re: Аромат на кафе
« Отговор #1 -: Октомври 15, 2005, 17:29:38 pm »
Най-прекрасния аромат... [намиг]
...Чудесно е..!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Аромат на кафе
« Отговор #2 -: Октомври 15, 2005, 17:31:15 pm »
Да, кафето е една от меките дроги [smile2].
Какво е ранна утрин без мирис на прясно смляно и сварено кафе  [намиг]?!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

MoOnLiT

  • Гост
Re: Аромат на кафе
« Отговор #3 -: Октомври 15, 2005, 17:34:34 pm »
...кърфици...,шипове...и тем подобни..
-това го знам от личен опит..
...но друго си е усетиш аромата му възбуждащ сетивата... [намиг]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Аромат на кафе
« Отговор #4 -: Октомври 15, 2005, 17:36:03 pm »
Така е , може би кафето е осмото чудо на света  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.