Не мога повече да го отлагам, тя е тук.
Поръчай ми кафе със мляко!
Човек ,преструващ се на друг...
е, ангажиментите ми днес ще трябва да почакат.
Какво те води тази сутрин, Съдба, на мойта маса...
да не е днес денят за висши равносметки...Или не!
Дошла си ,за да си свериш компаса
във моите диагонални полюси и светове?!
Не искаш ли, да споделиш със мен
какви са чувствата ти, когато излизам от твойте предели
и бягам със светкавиците всеки ден
през, иначе безоблачното време!
Ех, Съдба...какво пък толкова, веднъж годишно
ако си пиеш с мен кафето можеш и да плачеш...
Може своя гняв към мен да го издишаш
и нов живот да подслониш под зрача...
Аз съм уморена само да се моля...
но да си играя с теб ... защо ли иначе живея?!?
Само за това ми стига тази воля...
И да спирам аз пред знаците ти не умея.
Усмихни се, де...Недей така, във тази прелестна утрин
да ме гледаш сърдито...Аз нямам вина!
Исках границите по своя начин да пречупя...
Но ти ме разбираш, нали си моята Съдба!
