Аз тук съм - живея в листата,
дишам със вятъра в парка,
взирам полгед в небесата,
изпъстрям дърветата с багри.
И ти си тук - на пейката седиш,
отпуснала тяло, леко ранена
като птица, попаднала в клопка
твоята душа таи се сломена.
Огледай се и ще ме видиш в тревата,
ще ме усетиш с полъх на бриза,
ще ме чуеш с шепот в дървесата,
ще разбереш, че вече съм близо.
И скрити един от друг ще стоим
отново двама във парка самотен.
Заедно, но невидими някак ще полетим
и парка няма да е вече сиротен...
