Черно слънце

[Gentiana]

Скитнице бледна,
звездите днес са големи като портокали.
Рони се цвят -девствено бял.
Страха ми гали.
От разкъсаните вени на тишината
втурват се и ме хапят
мънички и злобни
мравки -
как да избягам?
От собствената си кръв ще отпия.
Ако я смеся с крило на прилеп,
ще си направя нещо като автомагия.
Подивяла и неразумна
в прегръдките на черното слънце лягам.
Кожата ми се стопля, после изстива.
Цялата си душа в една целувка влагам.
Нека изпие силата ми,
елексирът притъпява сетивата.
Ще се преродя, нищо че сега умирам.
Ще се пръкне някаква си твар крилата.
Няма значение как ще я нарекат
жалките земни хора.
Ще е силна като смъртта.
Няма да чувства страх и умора.
Скитнице бледна,
през мокрите нощни треви премини.
Превържи ме!
Изтича като черно вино кръвта,
дивата ми кръв...
Късно е. Ела, целуни ме.
Не искам прошка, не искам и свети разпятия.
Само няколко мига
в твоите майчински нежни обятия.