"Когато нощ се спусне над градът..."

[krasimir]

Когато нощ се спусне над града
и всички тихичко заспят
Хващам вятъра за ръка
на гърба му политам.
Сядам  сред облаците бели
не съм ангел с  криле,
а мечтател с малко сърце.
Там със звездите безбройни
си говоря до сутринта.
Те ми разказват
за космически опашати  комети,
как играят на гоненица като деца.
За незнайни чужди планети,
недокоснати от човешка ръка.
По млечния път можеш
да се разходиш,
да пиеш горещ  шоколад.
Когато сънищата си тръгват,
всичко свършва на мига.