Гладко хлъзга се писеца
Думите предъвквам сладко
И ранявам кат игла в живеца
Болката в сърцето хладко....
Мигам,имам скреж в очите
В лято зимни са сълзите
Хванали коричка даже
-кат я счупя - тя ме реже....
Погледът ми е премрежен,
Виждам сняг и в есента
Моят дух - Вулкан метежен
пак избухва с песента....
Ти ли бе магия черна,
Или просто бях глупак
Беше ли ми ти неверна,
Или се държах като хлапак...
Хлапак,сърцето ми е крахко
Откъсна го,тъй без да искаш
Стените му са още рехави
Ти ги превзе и тама болки плискаш....
Задавям се от гняв
Нямам въздух и да псувам
Във тесния ръкав,
Аз нося ден,и те рисувам.....
Гладко плъзга се писеца,
Листът- изхабен от мачкане
Знам - убоде ми живеца
Колко дни прекарах в чакане....
.......и бърках.......
Трябваше да ти призная
и да стигнеме до края......сбърках....
