Автор Тема: По(р)(сл)еден Стих...  (Прочетена 537 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен lamarin

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 483
  • Пол: Мъж
  • ***********
По(р)(сл)еден Стих...
« -: Юни 16, 2006, 02:09:31 am »
Последен стих - Не намирам смисъл
Поетът тих - Животът го орисал
Да пише - думи да издиша
Да пее - звуци да пилее.......

Камбанен звън - срутен е манастира
Пореден дъжд - вали,вали, не спира
Ранен е звяра дето не умира
Разлютихте го!- - дири двойна сила........

Сълза пресъхнала - останала черта
Блещука - връз лицето в мрак
И бавно гаснеха очите във нощта
Угасваха звезди - в съзвездието рак....

Лъвът се появи - роден е във човек,
Светът се прероди - и стана и проходи вече
Последен стих във стария ми Век
Дано живее в ден, дано не търси вечер......

Последен стих - Вече нямам сили
Зората скрих и напоих бодили
И мрака пих - остана светлината
Последен стих - душата прокълната дири
..Последен стих във Стария ми век
..сега съм като нов човек......







``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´