News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

На дъх... преди лятото

Started by Gentiana, June 17, 2006, 13:39:46 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


По жълто-червените пътеки на Слънцето,
рано сутрин Зората слиза, разплела коса.
Росата - нежни сълзи влюбени на Утрото,
маргаритено блести под босите и крака.
Слънчев лъч
в сребристата мрежа на паяжина тънка
вплита нощните си миражи
и тя цялата блести.
Чучулига полита стресната
с песен звънка -
всяка нота утринна
ражда светли мечти.
Някъде зад дясното ми рамо
изгрява любовта ти,
миг преди вляво,
в сърцето ми да се подслони -
моя нежност, живот и скъп приятел...
почти е лято.
Всичко хубаво ...,
всичко НАШЕ,
вярвай ми -
предстои.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.


Gentiana

 :) Благодаря ти, Ради!
[hey sexyy]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.