Понякога се чудя ще успея ли да продължа...
понякога дори не знам къде съм на мига...
толкова много спомени, вплетени в толкова мъничко време...
толкова чувства, но тъй болезнено, всичките, предадени...
Не знам как ще продължи живота...
и дали изобщо бих могъл да Живея...
избягва ми дори смисъла да ставам сутрин...
или вечер тихичко да се усмихвам...
Понякога ми се иска всичко да свърши...
понякога просто да не беше се случвало...
но как да бъда неблагодарен за нещо така красиво...
дарило ми живот макар и за секунда...
Мога да гледам изгрева сутрин...
или да слушам птичата песен...
но всичко красиво единствено ми напомня...
за душата твоя, за душата тъй чиста...
Знаеш ли, бих бил щастлив...
бих бил свободен като Чучулига...
но би било заради тебе...
за да не носиш бремето на душата ми безвъзвратно умъртвена...
