Автор Тема: Когато се отдалечавам от себе си  (Прочетена 1640 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Когато се отдалечавам от себе си
« -: Юни 17, 2006, 22:47:36 pm »

Разръфани мигове се влачат
под пръстите на вечерта
като дълги конци от скъсана дреха.
В душата ми се отваря
рана дълбока -  празнота.
Светлите икони не ми носят утеха.
Обръщат ми гръб и
устните им тихо в тъмното стенат.
Времето е затворена врата.
Секунди спят
на прага му като кучета уморени.
Очите им -
огледала на забравеното
гаснат и сълзят.
Майко божия,
простри нежната си ръка над мене-
студен и безразличен е този свят.
Не понасям надутата му суета.
Но той върви след мене
и пълни душата ми като чаша
с блудкава, гадка тъга.
Отдалечавам се от себе си,
за да се видя по- добре,
но нещо все се изплъзва.
Виждам фрагменти -
части от цялото,
силует без сетива.
Прозрачен е и безплътен-
апатично преминава през мене,
къде ли ще го отвее вятърът
на миналото в нощта?!
Когато се завръщам след скитане
в чужди мисли и проблеми
плачат нервите ми,
опънати като струни -
музика в минорно скърцащ лад.
Нечия болка по кожата ми
лепне и засъхва. Изпарена
ще се превърне в облаче,
от което ще вали светлина.
Всеки иска
по нещо от мен да си вземе -
като талисман, за спомен
или просто ей така.
Разпилявам се,
вече съм една мъничка
човешка вселена,
която бавно следва
пътя към вечността.
 















,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Когато се отдалечавам от себе си
« Отговор #1 -: Юни 18, 2006, 00:11:48 am »
Кой знае защо е така   Когато нищо не ти липсва ти липсва най- важното
Понякога  не се знае какво  Някаква безпричинна меланхолия
Но не се отдалечавай много от себе си за да не се загубиш

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Когато се отдалечавам от себе си
« Отговор #2 -: Юни 18, 2006, 01:57:13 am »
 :) Така е, Ради...
Не се притеснявай  :) и да се загубя, все някой ще ме намери  [lol], не е чак толкова страшно [lol] [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен radi_radev19441944@abv.bg

  • Новак
  • *
  • Публикации: 27
Re: Когато се отдалечавам от себе си
« Отговор #3 -: Юни 18, 2006, 12:41:50 pm »
Бих искал да се включа в търсенето , но малко съм закъснял. [heart__]

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Когато се отдалечавам от себе си
« Отговор #4 -: Юни 18, 2006, 18:09:57 pm »
Разбира се ,че ще те намери.Никой не би пропуснал такова богатство като теб,мила.Ох,и аз се търся ама ме намират мене. [namigggggg] [flowers] [flowers] [hugs and kisses]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Когато се отдалечавам от себе си
« Отговор #5 -: Юни 18, 2006, 20:37:20 pm »
 :) Е, Тонита, всеки си намира майстора, нали знаеш  [lol].
Въпрос на търсене и предлагане...
Важното е да те намери правилният, а не някое гадно ледено същество, което  да ти замрази душичката. [inloveee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.