Моля
влез
или се
регистрирай
.
1 Час
1 Ден
1 Седмица
1 Месец
Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:
Митът за Батак
Начало
Помощ
Календар
Вход
Регистрация
Твоето форумче
»
Stih4e
»
Стихчета
(Модератори:
Gentiana
,
DEVIL_IN_HEAVEN
) »
Когато се отдалечавам от себе си
« назад
напред »
Формат за разпечатване
Страници: [
1
]
Надолу
Автор
Тема: Когато се отдалечавам от себе си (Прочетена 1640 пъти)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Gentiana
Модератор
Мъдрец
Публикации: 13738
Пол:
VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
Когато се отдалечавам от себе си
«
-:
Юни 17, 2006, 22:47:36 pm »
Разръфани мигове се влачат
под пръстите на вечерта
като дълги конци от скъсана дреха.
В душата ми се отваря
рана дълбока - празнота.
Светлите икони не ми носят утеха.
Обръщат ми гръб и
устните им тихо в тъмното стенат.
Времето е затворена врата.
Секунди спят
на прага му като кучета уморени.
Очите им -
огледала на забравеното
гаснат и сълзят.
Майко божия,
простри нежната си ръка над мене-
студен и безразличен е този свят.
Не понасям надутата му суета.
Но той върви след мене
и пълни душата ми като чаша
с блудкава, гадка тъга.
Отдалечавам се от себе си,
за да се видя по- добре,
но нещо все се изплъзва.
Виждам фрагменти -
части от цялото,
силует без сетива.
Прозрачен е и безплътен-
апатично преминава през мене,
къде ли ще го отвее вятърът
на миналото в нощта?!
Когато се завръщам след скитане
в чужди мисли и проблеми
плачат нервите ми,
опънати като струни -
музика в минорно скърцащ лад.
Нечия болка по кожата ми
лепне и засъхва. Изпарена
ще се превърне в облаче,
от което ще вали светлина.
Всеки иска
по нещо от мен да си вземе -
като талисман, за спомен
или просто ей така.
Разпилявам се,
вече съм една мъничка
човешка вселена,
която бавно следва
пътя към вечността.
Активен
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
Как от нас уезжают ненужные больше такси.
rado
Master
Публикации: 1273
Re: Когато се отдалечавам от себе си
«
Отговор #1 -:
Юни 18, 2006, 00:11:48 am »
Кой знае защо е така Когато нищо не ти липсва ти липсва най- важното
Понякога не се знае какво Някаква безпричинна меланхолия
Но не се отдалечавай много от себе си за да не се загубиш
Активен
Gentiana
Модератор
Мъдрец
Публикации: 13738
Пол:
VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
Re: Когато се отдалечавам от себе си
«
Отговор #2 -:
Юни 18, 2006, 01:57:13 am »
Така е, Ради...
Не се притеснявай
и да се загубя, все някой ще ме намери
, не е чак толкова страшно
Активен
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
Как от нас уезжают ненужные больше такси.
radi_radev19441944@abv.bg
Новак
Публикации: 27
Re: Когато се отдалечавам от себе си
«
Отговор #3 -:
Юни 18, 2006, 12:41:50 pm »
Бих искал да се включа в търсенето , но малко съм закъснял.
Активен
tonnny_bg
Модератор
Мъдрец
Публикации: 11629
Пол:
Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Когато се отдалечавам от себе си
«
Отговор #4 -:
Юни 18, 2006, 18:09:57 pm »
Разбира се ,че ще те намери.Никой не би пропуснал такова богатство като теб,мила.Ох,и аз се търся ама ме намират мене.
Активен
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!
Gentiana
Модератор
Мъдрец
Публикации: 13738
Пол:
VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
Re: Когато се отдалечавам от себе си
«
Отговор #5 -:
Юни 18, 2006, 20:37:20 pm »
Е, Тонита, всеки си намира майстора, нали знаеш
.
Въпрос на търсене и предлагане...
Важното е да те намери правилният, а не някое гадно ледено същество, което да ти замрази душичката.
Активен
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
Как от нас уезжают ненужные больше такси.
Формат за разпечатване
Страници: [
1
]
Нагоре
« назад
напред »
Твоето форумче
»
Stih4e
»
Стихчета
(Модератори:
Gentiana
,
DEVIL_IN_HEAVEN
) »
Когато се отдалечавам от себе си