Дете на природата

[Angel Soul]

Сирените изпълват със тревога
въздуха, душата ми, шума.
Ранени китове в морето плуват,
слънцето залязва отразено
в мръсната с отпадъци вода.
Забързан в обедната си почивка,
всеки тича с хамбургер в ръка.
Сълзи по бузите ми бавничко се стичат-
плача за вековната изсечена  гора.
Разруха градовете ни обзема,
скриваме я в периферията на ума.
Трудничко е по-далече от носа да виждаш,
щом е чисто в твоя дом (но само засега!).
Не разбираш ли - на бавна смърт обричаш
още неродените си - собствени - деца,
когато в слепотата си не виждаш
как безумно водиш ти с природата война.