News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Завръщане в Неапол

Started by Gentiana, June 19, 2006, 23:49:14 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

http://www.mp3.shnyga.com/files/3/1026/mp3/3.mp3

Гондолите на мислите ти мрачни
по тъмните канали на тъгата ми...
Гондолиерите са спомени-палачи,
приготвили за нощна сеч душата ми.
Наказана съм да не се завръщам .
Да се удавя под стените на Венеция.
Ромео, Жулиета се прегръщат,
но някак си наужким, по инерция.
О, caro mio, mio bel`amore... -
очите ти са страстни пълнолуния.
Не смея даже тихо с теб да споря,
защото ме обхваща пълнолудие.
И в нощните бордеи на Неапол
ще гърчат тяло белите ми сънища.
Ще влачат дрипи скитници със вопъл
по мокрите от сълзите ми пътища.
Завръщам се от себе си във тебе.
Не ме очакваш. Мръщиш се студено.
Косата ти в прическа "Петльов гребен"
боде под пръстите ми.Знам, че е решено
от моите орисници да бъда
карфица  на ревера ти.Присъда,
която ще оспорвам с ярост, лудо!
Не ме моли!Не вярвам вече в чудо.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

Повярвай ... моля те ...
в последния ми стон ...
в обятията тъй топли ...
в скитникът открил вечния си дом ...

Повярвай, че сърцето щом се разпръсне ...
в него пак любов може да гори ...
че в празнотата на душата твоя ...
сънят ще излекува самотата ...
независимо от това сега колко те боли ...


[inloveee]
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Gentiana

 [usmivkaa] [hugs and kisses] [wish all my love] [happy heart]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Hurto

Quote from: Афродита on June 20, 2006, 09:29:14 AM
Повярвай ... моля те ...
в последния ми стон ...
в обятията тъй топли ...
в скитникът открил вечния си дом ...

Повярвай, че сърцето щом се разпръсне ...
в него пак любов може да гори ...
че в празнотата на душата твоя ...
сънят ще излекува самотата ...
независимо от това сега колко те боли ...


[inloveee]

Ще отмине тази болка,
ще отмия аз тез сълзи.
Ще те даря само с красиви слънчеви днив.
Повярвай ми ти,
любовта в теб отново ще се роди.
Ако един ден ти се доплаче,обади ми се! Не ти обещавам, че ще те накарам да се смееш, но мога да поплача с теб. Ако един ден искаш да избягаш, обади ми се! Не ти обещавам, че ще те помоля да спреш, но мога да бягам с теб. Ако някой ден не искаш да слушаш никого, обади ми се и ти обещавам, че ще мълча. Но ако някой ден се обадиш и никой не вдигне,ела бързо при мен, вероятно имам нужда от теб.

radi_radev19441944@abv.bg

Звучи разтърсващо, независимо, че се случва някъде в Неапол или Венеция.
По- точно е в душата  на автора и няма никакви гондоли. Този автор сигурно е предозирал отрицателните емоции. [heart__]

Gentiana

И как се лекува това, докторе  :) ?!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Hurto

винаги се намират хора които да развалят хубавото
Ако един ден ти се доплаче,обади ми се! Не ти обещавам, че ще те накарам да се смееш, но мога да поплача с теб. Ако един ден искаш да избягаш, обади ми се! Не ти обещавам, че ще те помоля да спреш, но мога да бягам с теб. Ако някой ден не искаш да слушаш никого, обади ми се и ти обещавам, че ще мълча. Но ако някой ден се обадиш и никой не вдигне,ела бързо при мен, вероятно имам нужда от теб.

radi_radev19441944@abv.bg

Най -често не се лекува , но има няколко  временно облекчаващи болката  методики: Любовна , алкохолна , екскурзионна, кафе с приятели и т.н.
Първата е най- ефикасна , но най- трудно се намира...
В повечето случаи ти пробутват менте.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ivorysoul

Let your soul be your pilot

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.