А la guerre comme a la guerre

[Gentiana]

Неказаните
топли думи изстиват,
втвърдяват се
и се превръщат в ножове.
Полето между нас
е бойно поле.
Изгорени са всички
свързващи ни мостове.
Гледаш ме обвиняващо
и навярно ти се иска
да ме убиеш.
Гледам те подценяващо.
Нямаш такава гумичка,
с която душата ми
да изтриеш.
И двамата знаем,
че като хвърлена монета
животът отлита,
като полата на проститутка
е кратък и свършва,
без изобщо да ни попита.
И двамата знаем...
Но ти продължаваш
ту да мълчиш,
ту с горчиви думи
да ме обличаш.
Напоени са с кръвта
на оня кентавър-
отровната...
Сещаш ли се?!
Ще умра,
колкото и
да ме обичаш.

[angel4e_f]

 [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[Gentiana]

 :) [heart__] [heart__] [heart__]

[radi_radev19441944@abv.bg]

Пак си в мрачно настроение. Проблемите не се решават от войната , а от софрата. :)

[Gentiana]

 :) Аз съм кралицата на мрачните настроения  [lol] [lol]
Може би защото черното ми отива ...
Всъщност, не аз , стихотворението ми е мрачно.
Ще му се скарам. :)