До вчера исках те, обичах те,
не ме разбра, не ме обикна ти,
като ненужна вещ отмина ме,
остави само тъжен прах по моите мечти.
До вчера молих ти се, виках те,
глух ли беше, че не чу.
като глас във лунното пространство,
бе моя глас, отекващ в твоите уши.
До вчера заслепена бях от страст, .
и като пред очите на плачеща икона,
свещ остави ти пред моите очи,
сякаш искаше още повече да ги ослепи.
До вчера беше тъй, сега не е,
сега стоиш пред мен на колене,
и молиш ме, искай ме!
Жадувай ме! Обичай ме!
До вчера този номер, мили мой,
можеше пред мен да мине.
Днес не става, днес по-твърда съм
от най-твърдата скала, днес съм ледена жена!
