Крал и шут

Started by Gentiana, June 20, 2006, 23:39:38 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Живял ли си във приказния свят?
От кой ли ъгъл изпълзяха сенките?
Напукани стени на древен град.
Бръшлянът впил е корени във цепките
и диша с някакъв безумно дрезгав глас,
напомнящ скърцане на панти стари в мрака,
във онзи никому ненужен час,
когато всъщност никой не ни чака.
Загръща тялото си тръпнещо нощта
във стара дрипа, дрипа, но любима.
Тя пази спомена за тайна - любовта-
онази, лудата в която всичко има.
Днес искам мила приказка една
да ти разкажа. Дай глава на скута.
Лежи и слушай. Вече спи градът.
Днес ти ще бъдеш краля, а аз - шута.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

radi_radev19441944@abv.bg

Идва шутът ... [lol] И повече си мисли за кралицата отколкото за краля. [heart__]

Gentiana

Да, като в оная стара песничка, в която кралицата поискала от младия шут да и изпее серенада,после нещо станало ...и на кралицата и отрязали главата  [lol] [lol] [lol], а какво станало с шута ,...не помня... :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

radi_radev19441944@abv.bg

Ритнали го по задника. [lol]

Gentiana

 [xa xa xa xa xa xa]
eдва ли да е минал само с това,Ради :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Леле колко време е минало :) а от кога не бях го чел това не е истина :)
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.