Ветровит стих

[Angel Soul]

Свежест с нощен бриз нахлува
през отворената ми врата.
Този вятър май нахалничко се втурва
в предверието на нощта.

Нищо, аз ще го поканя
с мен да пие в този час кафе,
вихрите му ще разсмея
с малко, пухено перце.

После вятърът ще ми разкаже
своите истории подред,
аз филия с мед ще му намажа
и ще хапнем заедно десерт.

Сутрин, щом Деницата изгрее
ще го изритам този вятър с шут-
трябва той и другаде да вее,
няма само в моята душа да всява смут.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Този вятър ти е скъп, признай си!
Виждаш себе си във него
лека, призрачна, изящна -
той извайва твоето лице.
Обичаш го, обича те и той
и вечно ще те чака - и в зной,
и в студ, и във порой...

[Dalechen]

Повикай Вятъра
и забрави коя си
недей да мислиш на кого си в плен

Прегръщай Вятъра
и искай
и той ще ти даде най-приказния ден

[PurpleANGEL]

Свежест с нощен бриз нахлува.
А дали вятър е това
или тъй само ти се струва?
Май е ангелска душа.

Щом ме каниш, аз ще вляза
в дебрите на твоята душа,
вратлето нежно ще полазя,
стените между нас ще разруша.

Приказка ще ти разкажа
за далечни тайни времена,
спомени ще ти покажа -
непокълналите семена...

Сутрин, щом Деницата изгрее
ще си тръгна тихо във съня ти,
душата ти за мен ще пее,
за спомени, спиращи дъха ти.