Режи...
Изрязвай от душата
това, което исках да запазя....
Не можах.
Навярно повече боли от стар приятел -
от тези въглени,
превръщащи се в прах.
Превръщат се,
но правят грозни рани.
Белязана душата ми крещи.
Красива беше...
Нищо не остана.
Ще се съвземе...
Но цената ще плати.
И с лихвите -
горчиви дни и нощи.
Ще ги изплаща
чак до някой Куков ден,
във който нещо
ще ме чака още,
забравило,че му е тясно в мен.