Някога,
някъде,
някой си
срещнал някого друг.
Станали двама.
И някога,
някъде,
някак си,
останали завинаги двама.
***
Те страдали един за друг,
обичали се без предел,
на злочестието напук,
живец ги бил обзел.
Те плачели един за друг,
и смеели се заедно от радост,
на злочестието напук,
дарявала ги обичта с вечна младост.
И днес дори са те един до друг,
живеят призраците им сред нас,
на злочестието напук,
ще пее вечно общият им глас.
***
И винаги когато
някога,
някъде,
някой си,
срещне някого друг...
и останат завинаги двама,
то тогава...
... любовта не е измама.
Послепис: Набързо е написано и имам чувството, че нещо му липсва, но... надявам се да ви хареса.
