Недочетена книга
В стара библиотека,непосещавана,
попила думите на хиляди души,
съдбата хорска внимателно е наблюдавана,
от самотна библиотекарка,
която години без да става,на мястото си стои.
А до нея ровят мислите,
обърнати във разкази,във фейлетони,
и се смесват в на римата боите,
които без чувствени слова,биха били монотонни.
A картоните жълти ,изпълнени с имена,
броят дните до завръщането на изгубените книги,
а по лицата зачетени в чудесата на нечия съдба,
забравят почти проблемите си,а приказката цветно им намига...
А от другата страна на стаята,
почти заспали стоят ученици,
и се борят с на учебника числата,
разгръщат рисувани скици...
А жената стара на стола почти е заспала,
времето отдавна за нея е спряло,
векове подред на този стол е седяла,
завита с на спомените шареното одеало.
И плува в разказите ненаписани все още,
от собствените и чувста недоизказани,
историите нейни сънува само нощем,
когато библиотеката от отегчени човеци е изпразнена...
Кой би могъл без да го видят, да надникне
отвъд полиците на тези мисли?
От прахта на застоя в паяжината на недочетеното да вникне,
за да може на жената от това бюро да и писне?
А кой ли ще допише историята въздействаща,
на тази недочетена книга,
и после ще я постави върху полицата следваща,
от която никой няма години наред да я надига...
И кой ще събуди жената,
потопила миналото си в царството на самотата,
очаквала да приказката си да сбъдне,
кой ще и върне душата,
кой от ръждясалото и бюро ще я помръдне?
Сърцето си е залепила в тази библиотека,
книга недочетена е нейната съдба,
захвърлена сред другите се крие,това е нейната утеха,
да бъде сред хартията сама...
Прочети историята и недоразказана,
знай,не е изпълнена със сухи факти!
Може би ще бъде изненадана,
ако разбере,че ще я разгърнеш пак някога ти...
Книгата във рафта губи своето начало,
внимателно я разлисти,не и позволявай да се изгуби,
кой знае,може жената да махне своето наметало,
от този кошмар на безразличие да се събуди..
