Отрова вместо лек
Мнозина сърцето ми разбиха.
Мнозина подиграха се с мен.
Мнозина дълбоко ме раниха
и оставиха духът ми горд сломен.
Те идваха и си отиваха.
В живота ми нахълтваха без свян,
объркваха го и просто ме напускаха,
разбивайки наивния ми блян.
Оставах пак сама и без посока,
давех се в реки от плач.
А съдбата ми така жестока,
превръщаше всеки любим в палач.
Загубих аз частица по частица
и малкото надежда оцеляла.
Превърнах се аз в черна птица
с пусто сърце, с душа осиротяла.
Преминах през ужасни урагани,
вилнееха в гърдите ми вихрушки.
Попадах в хиледи капани,
над мен се сипеха градушки.
Мъчех се отново да полетя,
търсех нещо, за което да се хвана.
Така отчаяно исках да се спася
и да намеря лек за своите рани.
Дойдох при теб с отчаяно сърце,
с надежда, че ще ми дадеш лекарство.
Протегнах своите изстрадали ръце,
а ти отвърна ми с коварство.
Не лек, отрова ми подхвърли,
прикрита под измамливи слова.
Просмука се жлъчта в кръвта ми
и умъртви тя моята душа.
Тържествуваше ти над духа ми.
Всичко съкровено ми отне.
Оскверни душата и плътта ми.
Достойнството дори ми взе.
Остави ме безпомощна в калта.
С безжизнен поглед гледах как си тръгваше.
Открадна ми и вярата и любовта,
и с всяка крачка сърцето ми изтръгваше.
Желаех смъртта в този миг.
Сякаш гръм разцепи небето.
Изтръгна се от мен ужасен вик.
Студена кръв избликна от сърцето.
Но ти не се обърна и веднъж,
не ме погледна даже и през рамо.
Следите твои леденият дъжд
разми и помен не остана.
А аз те гледах със тревога.
В сълзи задавиха се моите очи
и питах се: "Защо, за Бога,
такова зло ми стори ти!?"
Стоях сама, сиротна там.
Другар ми беше само тишината.
Разкъсвана от гняв и срам
отново срещах болката позната.
С ирония си спомних аз
на всички преди теб лицата
и в миг избухнах в жлъчен смях-
надсмивах се аз на съдбата.
Поне на нещо бе научила ме тя-
да имам сили, да не се предавам.
Надигнах гордо своята глава
и реших напред да продължавам.
Станах и изтрих сълзите.
Потърсих надежда в нощта.
Опитах да превържа раните,
зеещи в моята душа.
Не знаех на къде вървях.
не знаех колко време ще ми трябва.
Но знаех, че за всеки грях
рано или късно се заплаща.
Ще молиш и ти някой ден
за лекарство за своите рани.
Но когато помолиш някога мен,
ще сложа ОТРОВА в твоите длани.
