Автор Тема: Парцалено стихотворение  (Прочетена 720 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Парцалено стихотворение
« -: Юни 30, 2006, 03:46:18 am »
До кога ще се боря
за глътка въздух на дъното
на себичните ти комплекси?!
Удавяш ме в капка ревност,
по-гъста и лепкава
от цяло море латексово.
Искам да извикам,
но гласът ми се завръща
в дълбините на уморената ми същност.
Затъпяло-примирено
въртят се в кръг дните ми,
а нощите светят в зелено.
Името ми
на парцалени конци се разбрида,
въже от него ще изплета с отврата.
Да се обеси последната ми капка търпение.
Това е моята за всичко отплата.
,







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен EvIcHkA

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 736
  • Пол: Жена
  • ﮩ Rain of feelings... ﮩ
Re: Парцалено стихотворение
« Отговор #1 -: Юни 30, 2006, 07:58:53 am »
  :flowers:

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Парцалено стихотворение
« Отговор #2 -: Юни 30, 2006, 08:12:19 am »
 :flyingkiss:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Парцалено стихотворение
« Отговор #3 -: Юни 30, 2006, 23:02:45 pm »
Е да- и от парцали може да се направи нещо. [inlovee]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Парцалено стихотворение
« Отговор #4 -: Юли 01, 2006, 23:54:03 pm »
да, нещо в стил "пачуърк" навярно...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.