Наистина ли би могъл да ме забравиш –
човекът, пленил твоето сърце...
Наистина ли би могъл да се откажеш...
от чувствата преливащи между твоето и неговото телце...
...
Наистина ли би могъл да ме забравиш –
та бяхме двама всяка нощ със теб...
Наистина ли би могъл да кажеш,
че ръка за ръка не вървяхме навред...
А сега се гоним като Слънцето и Луната
без да поглеждаме назад дори...
А сега изтича през нас и живота
и светлина в сърцата ни не гори..
...
Отключи вратичката, с ключето малко
и през нея радостта пусни...
И позволи ми, моля... позволи ми
да знам, че не изгаряш като мен и ти...
И нека спомена гори ни,
защото опита да го забравиме боли...
Но нека да гори със чудотворни сили
и усмивка на личицата да блести...
