В девет вечерта /Марципан/В девет вечерта
тълпата се вдига:
баровете отварят очи,
улиците с милиони светлини ми намигат,
а в мен светлината мълчи.
На мене ми дай само полето -
широко, необятно и диво.
В девет вечерта
или призори.
Да ми потънат очите,
да не заспивам
да го гледам, докато ме заболи
и ми олекне от истините лъжливи,
и за пореден път да ми се проясни...
Ти не обичаш полето.
И не ти отива.
Ти не разбираш неговите равни вълни.
Но аз те обичам
и те разбирам.
И марципанът е хубав,
дори да горчи...